|
|---|
Сборникът "МИР – най-доброто от периода 1944-1984" представлява тъжно-забавен исторически трилър – кратък музикално-речеви преглед на комyнистическата и просъветска история на България. Втората дата – 1984 – не намеква, че комунизмът се свършва тогава, а е избрана в чест на уважаемия Оруел, предвидил трансформирането на системата в капиталистическа, тридесетина години по-рано.
През 1993 година – поне за мен – надеждата, че българите могат да се отърсят от демагогската зараза, завист и страх посяти в душите и умовете им, започна да залинява. Виждах как бързо се забравя какво е било допреди няколко години, как черното се представяше за бяло, лявото за дясно и после пак обратно.
Тогава си мислех, че тази безпринципност на мисленето, е просто един плевел, насаждан половин век от примитивната комунистическа идеология, който лесно може да бъде изкоренен. Смятах, че комунизмът просто даваше път на човешката шизофрения и я легализираше, така че ако не забравяме какво е било до вчера, ще сме предпазени от повторението му. Не осъзнавах още, че множествената личност е една вродена четра на човешкото подсъзнание, която се самозаражда отново и отново и от която няма отърване. Освен ако на амбициозните и обществено изявени лица и партии не се забрани да участват в управлението изобщо. Но разбира се, това няма кой да го направи. Защото политиците, подобно на спортистите, са с вроден състезателен нагон, който задоволяват на арената: ужким заради другите, но не биха допуснали някой експерт да им се пречка. Така че демокрацията, макар и да е с по-хуманен облик, е подвластна на същото раздвоено мислене. Именно заради тази прилика в мисленето комунистите съвсем естествено се превърнаха в капиталисти и безкласовото общество изведнъж някак си се оказа класово.
Културата, честността и ясното мислене са добродетели, които се постигат с търпеливи, насочени усилия. Нужно е постоянно превъзпитание, за да бъдат учени хората пряко желанието им на скромност икак да сдържат противоречивите си животински щения, които директно ражда съзнанието им. Културата обаче много лесно се губи в рамките на едно само поколение. Хората само чакат завистта и първичните им инстинкти да бъдат насърчени. Оставено на себе си, човешкото мислене, действа егоистично и просто си измисля нужната логика, за да оправдае поведението си. Тази услужливост на мисленето се нарича демагогия и когато тя се провъзгласи за наука и се пропагандира всячески, настъпва деградация. Демагогията, заложена в комунистическата, фашистката и подобни налудни идеологии, оправдава всяко действие, за да постигне целта на измисляча му. (“И ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога.” – както се пее в известаната песен, която може да си припомните от касетата.) Страхът, ограничаването на мисленето, на информацията, на движението, както и поощряването на алчността и завистта са идеалните способи за връщането на човешкия разум в първобитно състояние.
Ето няколко примера за раздвоено мислене, поощрявани от идеологиите на разните обществени формации: чрез съперничество към спокойствие (капитализъм); чрез грабителство към спреведливост; чрез бедност към богатство; чрез насилие към добруване; чрез тероризъм към законност; чрез война към мир; чрез изтребление към възрождение (комунизъм и фашизъм).Демагогията може да се обобщи така: как да получиш повече от по-малко: да надхитриш другите да ти дават (капитализъм) или направо да си присвоиш чуждото (комунизъм). Все пак, понеже има известна разлика между надхитряне и изтребление, става ясно, че комунизмът е най-примитивната форма на шизоидност, което е и исторически вярно от факта, че той се заражда в най-изостаналие общества и е всъщност една форма на феодализма. Следователно, трансформацията на системата е прогресивна и за българското общество комунистичвският период представлява едно връщане в средата на 19-ти век. Морално Възраждането предстои, но сега врагът е вътрешен и факторите, определящи българското (освен езика), липсват.
Така че тогава направих тази музикално-речева подборка с желанието да припомня това, което се правим, че е минало, но което продължава да си живее във всеки от съвременниците. Евентуално, слушателят на тази хронология, който е имал достатъчен съзнателен опит през комунистическата ера, с ужас ще установи как нищо не е забравил. Как е наплашен за цял живот и колко е увредено моралното му чувство.
Материалът, използван в сборника МИР, съм взел изцяло от грамофонните плочи, които се продаваха в магазините. Всъшност, то само това се предлагаше в музикалните магазини. Тогава го записах на касета, която сега обърнах в дигитална форма. Тъй като навремето касетата беше готова доста преди изборите 1994, аз се опитах да я подаря на тогаващното СДС – отдел предизборна агитация. Но изглежда още тогава организацията си беше толкова бюрократизирана, че върпеки неколкократните ми опити, никой не се срещна с мен – да види поне какъв е готовият ми агитационен материал. Така че аз си я разпространявах впоследствие, както дойде. Интересно, но не неразбираемо е, че касетата впоследствие се оценяваше повече от българи, жевеещи в чужбина, отколкото от тези, живеещи в България.
Избирането и подреждането на откъсите отне свободното ми време за поне 2-3 седмици. Особено трудно беше ограничението от 1 час, наложено от дължината на касетата. Някои лица използваха напоследък касетата за да допълнят творбите си дори и без да споменат, откъде са го взели. Знам, че тяхното време е по-ценно от моето, както и това, че комунизмът ни е лишил от уважение към чуждия труд – което е видно и от финалния надпис на касетата – но нарушаването на историческата последователност, изложена в записа, е нелогично.
Сега вече стана ясно, че този най-небългарски период от българската истроия – за зло или за добро – ликвидира българската нация като самосъзнание. (Ако нецялата, то поне репродуктивната й част.) Така че, няма какво национално да загубим, като влизаме в Европата. Излиза, че не напразно ни готвеха за
интернацоналисти! На по-младите, които са вече изцяло извън историческия контекст, материалът тук вероятно ще изглежда пълен анахронизъм, но може и да е от психологически интерес. Може да им е интересно да чуят звуците на примитивното и фанатично време на своите родители и ако могат да му се присмеят. Още по-добре ако това им помогне да разпознят съвременното ехо на същата
демагогия. За това могат да са им от полза Ленинските принципи на управление, а
именно:
1. Лъжи, все някой ще повярва.
2. Клевети, все нещо ще остане.
и
3. Обвинявай врага си първи в твоите грехове.
  |
|---|
Щит и Меч ‘87
Щит и Меч е записан през август 1987 г., разбира се, в домашни условия. Той отразява духа на пропагандата, с която ни облъчваха през социализма. Абсурдът на новините, с които ни промиваха мозъците, примитивността на идеологията и малоумната просъветска военщина, която направо ни бъркаше в здравето кулминира в този запис. Щит и Меч е ехото от социалистическото новинарство, което кънтеше в главите на съставителите на касетата. Причините за правенето на записа са от чисто психологическо естество и не са много ясни. По това време той не можеше да бъде разпространяван. Нито пък изглеждаше, че някога ще може. Стагнацията беше толкова голяма, че изглеждаше сякаш комунизмът ще трае вечно. Например, за много по безобидни снимки от тази по-долу, се намесваще милицията и Държавна Сигурност. Не можеше току-така да снимаш, каквото си поискаш, без изрично разрешително. А камо ли да правиш радиопредаване. (Не знам дали мога да се гордея с това, но са ме принуждавали да разпиша документ, че не мога да снимам обекти, които не са посочени в Устава на Фотографа ?!.) Така че, мотивациата за записването на Щит и Меч вероятно се крие в отказа да се отдадеш на застоя и е някакъв вътрешен протест стещу него. Сега нищо не пречи да го споделим и с по-широк кръг от слушатели, въпреки че ценителите едва ли ще са много.
Всъщност, макар и записан спонтанно, Щит и Меч е подготвян полека, години преди това. Имах събрани разни статии представлявщи, еманацята на социалистическата журналистика, Наръчник на Агитатора и други, които в един момент на вдъхновение – или омерзение – се въплътиха в Щит и Меч. В записа участваме трима четци – аз, другарят Лилко Статков и другарката Светла Йорданова. Музиката е изпълнена от другаря Статков или е взета от грамофонни плочи. Всичко прочетено в касетата освен рекламите – вдъхновено дело на другаря Статков – е почти документално. Казвам почти, защото има съкращения (за да не става прекалено досадно и за да се смести на едночасовата касета) и тук-там се случват няколко спонтанни вмятания. За съжаление, писменият архив – от който само малка част успя да влезе в касетата – бе загубен по-късно, така че авторите и изданията не могат да бъдат лесно възстановени. Също оригиналната касета бе изтрита, понеже навремето касетите бяха много ценни, така че тук слушаме първия презапис.
Едната страна от касетата Щит и Меч е едноимена и представлява военно радио предаване, а другата – гражданско. За всекиго да има по нещо. Приятно слушане!
Крайцери на Революцията
Крайцери на Революцията
е резултат от един от пристъпите на умопомрачение на другаря Статков или е неговото лично прослушване на еднименния албум.
Химни на СССР и на НРБ
Химни на СССР и на НРБ
представя мигове от вакханалийното веселие на изтъкнати български талибани, внедрени в образователната ни система.
© ® V.V. Вергил 2007 |
|---|